Еозинофилен катионен протеин (ECP)

Начин на вземане: Венозна или капилярнa кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.

Условия за вземане: НЯМА

Еозинофилният катионен протеин е един от основните медиатори на еозинофилите, участващи в развитието на атопичен дерматит, астма, алергичен ринит и хранителни алергии. Неговата концентрация в кръвния серум се определя за оценка на активността на тези заболявания и проследяване на тяхното лечение.

Показания за назначаване на изследването:

В кои случаи се препоръчва да се направи изследването за еозинифилен катионен протеин? 

• В случаи на задух и астматични пристъпи, които се появяват след контакт с животински косми, прах, полени и други алергени;
• При симптоми като сърбеж и суха кожа, екзема;
• С хрема и запушен нос, сърбеж, кихане и нарушено обоняние като реакция към алерген;
• Със сърбеж и подуване на орофарингеалната лигавица, кашлица, кихане, гадене, повръщане, диария, коремна болка и нарушение на сърдечния ритъм, причинени от консумация на различни храни (по-специално яйца, мляко, риба, ядки).
• За наблюдение на пациенти с бронхиална астма с цел обща оценка на състоянието и хода на заболяването.

Подготовка и вземане на проба

Вземането на кръвна проба за анализ се извършва сутрин на гладно. Трябва да са минали най-малко 8 часа от последното хранене. По това време може да пие вода. Половин час преди вземането на проба не пушете и не се натоварвайте физически.

Референтни стойности

• Нивото на ECP в кръвта не трябва да надвишава 24 mg / ml.

Някои лекарства (напр. аспирин и доксициклин) могат да причинят еозинофилия и повишаване на еозинофилния катионен протеин.

Увеличаването на ECP не винаги означава наличието на алергичен процес.

Резултатът от изследването трябва да се оценява заедно с данните от други лабораторни и инструментални изследвания.

Интерпретация на резултатите

Сред причините за повишаване на нивата на еозинофилен катионен протеин са:

• сезонен алергичен ринит;
• атопична бронхиална астма;
• атопичен дерматит;
• еозинофилен езофагит, гастроентерит, колит;
• хранителна алергия;
• инвазивни хелминтози (Ascaris lumbricoides, Taenia solium);
• аспиринова астма;
• остри респираторни инфекции;
• полипоза на параназалните синуси;
• Синдром на Чърг-Щраус – специфично възпаление на малките кръвоносни съдове;
• хипереозинофилен синдром;
• прием на фенитоин, фенобарбитал, карбамазепин, ко-тримоксазол, сулфонилурейни лекарства (глибенкламид, глимепирид), миноциклин и доксициклин, пеницилинови лекарства и нестероидни противовъзпалителни средства.

Ниските нива на ECP няма диагностична стойност.

Допълнителни изследвания при необходимост:

Изолираното повишаване на еозинофилен катионен протеин не е точен маркер за алергичен процес и не разкрива точната причина за проблемите. Допълнителните изследвания включват:

• Пълна кръвна картина с левкоцитна формула и СУЕ;
• изследване за чревни паразити;
• анализ на храчка;
• нивото на общия имуноглобулин Е в кръвта;
• алергичен панел (имуноглобулини към редица алергени).

При необходимост диагнозата се допълва от преглед от пулмолог, алерголог, дерматолог или друг специалист.