маркер TG (Тиреоглобулин)
Начин на вземане: Венозна или капилярнa кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.
Условия за вземане: Сутрин до 11ч.
Тиреоглобулин (hTG)
Tиреоглобулинът не се открива единствено във фоликулите на щитовидната жлеза, а и в серума на здрави хора.Факторите, които потискат или стимулират функцията на щитовидната жлеза, имат аналогичен ефект и по отношение тиреоглобулиновата синтеза и секреция.
Състояния, протичащи с абнормно ниски стойности, са: тотална аблация (отстраняване) на щитовидната жлеза (17-35 дни след операцията), вродена аплазия на жлезата или вродени дефекти в тироидната хормоносинтеза, включително и на самия тиреоглобулин, а също и при супресивно лечение с тиреоидни хормони.
Тъй като в пъпната вена на доносените еутиреоидни деца концентрацията на тиреоглобулина в серума е твърде висока, установяването на ниски стойности (най-често недоловими) при раждането се смята като важен показател за вроден хипотиреоидизъм и може да се използва като скринингов тест.
Повишени стойности на серумния тиреоглобулин от умерена степен (2 – 10 пъти над нормата) се установяват при бременност, в ранния неонатален период (1 – 96 часа след раждането), при хроничен йоден недоимък (ендемична гуша), екзогенна стимулация с ТТХ, при болни с трофобластни тумори (наличие на хорионгонадотропини, стимулиращи щитовидната жлеза), при всички форми на хипертиреоидизъм и др.
Екстремно високи стойности на серумния тиреоглобулин (50 – 100 пъти над нормата) са характерни за метастазиралите тиреоидни карциноми от диференциран тип. Приема се, че ако след проведена тотална аблация на щитовидната жлеза, стойностите на серумния тиреоглобулин се задържат високи и след 5-тата седмица, това е доказателство за наличие на метастази, дори ако такива не се установяват с рентгенологични и сцинтиграфски методи на изследване. Серумният тиреоглобулин е един от най-ранните диагностични маркери за напреднал или метастазирал тиреоиден карцином. При наличие на костни метастази нивото му в серума е значително по-високо от това при белодробни разсейки.
Референтни граници: 1.4 – 78.0 ng/ml