Протеин S (PrS)

Начин на вземане: Венозна или капилярна кръв. Вакутейнер с Na цитрат 1:10 разреждане.

Условия за вземане: Сутрин, (до 10:00ч.) На гладно. Да се изисква информация за провеждана антикоагулантна терапия. Пациентът да не е на индиректен антикоагулант (спряна терапия от поне 10 дни). Да не е след остър тромботичен инцидент поне 2 седмици. Задължително EГН.

PS е витамин К-зависим плазмен протеин, кофактор на активирания Protein С (РС). Циркулира в плазмата в две форми:

• свободен – 40% и
• свързан комплексно с С4b-свързващ протеин (С4b-bр – binding protein) – 60%;

Само свободният PS има активност като кофактор на активирания Protein С като усилва действието му. Затова определянето на свободния PS дава по-полезна информация от определянето на общото количество на протеина. PS притежава и самостоятелно антикоагулантно действие. Участва в процесите на контрол при образуването на тромбина и фибринолизата.

Дефицитът на PS е свързан с увеличен риск от тромбози. Той може да се дължи на:

Вродени дефекти:

• хетерозиготи – нивата на PS обикновено са между 20% и 65%. Венозен тромбоемболизъм се развива при около 60-80% от носителите на дефекта. Засягат се освен дълбоките вени на краката, още аксиларни, церебрални, мезентериални вени. Хетерозиготното носителство се свързва и с тромбоемболични усложнения по време на бременността, както и със спонтанни аборти. Първите симптоми на тромбоза се развиват обикновено преди 45 годишна възраст.
• хомозиготният дефицит се среща много рядко и се проявява като purpura fulminans у новороденото или през първата година от живота;

Придобити заболявания и състояния с намален PS :

• чернодробни заболявания;
• нефротичен синдром;
• лечение с перорални антикоагуланти (от групата на кумарина);
• възпалителни заболявания (увеличен е С4b-bр, който е острофазов белтък);
• ДИК синдром;
• прием на естрогени, перорални противозачатъчни средства;
• бременност (намалението може да продължи до 2 месеца след раждане);
• СПИН ;