Билирубин – общ и директен
Начин на вземане: Венозна или капилярна кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.
Условия за вземане: Сутрин, на гладно до 10ч.
Билирубинът е главния пигмент в жлъчния сок. Ежедневно в човешкия организъм се образуват около 250 – 300 mg билирубин. Около 80% от това количество произхожда от разграждането на хемоглобина, освободен от разрушаване на остарелите еритроцити. Останалите 15 – 20% от образувания билирубин са резултат от разграждане на хем-съдържащи ензими (цитихроми, каталази, пероксидази), миоглобин и т.н.
Хемът (небелтъчната част на хемоглобина – желязосъдържащ тетрапиролов пръстен) получен след отцепване на глобина (белтъчната част на хемоглобина), претърпява няколко последователни превръщания, в резултат на което се получава т.нар. индиректен (неконюгиран) билирубин. Индиректният билирубин е водно неразтворим и не преминава през бъбречния филтър (не се открива в урината). Индиректният билирубин се поема от черния дроб, където претърпява биотрансформация и се превръща в т.нар. директен (конюгиран) билирубин, който се екскретира с жлъчката. Директният билирубин е водоразтворим и може да преминава през бъбречния филтър, съответно при болестни процеси свързани с повишение на директния билирубин в серума, той приминава и в урината, в резултат на това урината потъмнява (тъмножълта до кафява). Нормалните стойности на общия билирубин в серума са <21.0µmol/l. Нормално в серума преобладава индиректния неконюгирания) билирубин до 80-85% от общото количество на билирубина, а директния (конюгирания) билирубин не надвишава 20%.
Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 µmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. Жълтеницата (иктерус) представлява именно това жълто оцветяване в резултат на отлагането на билирубин в тъканите. При повишение на серумния билирубин между 22-35 µmol/l при някои хора може да се забележи леко жълтеникаво оцветяване на склерите, означавано като субиктер. Жълтеницата е водещ, макар и понякога късен симптом, при по-голямата част от болестите на черния дроб, жлъчните пътища, хемолитичните анемии, както и при много вродени и придобити нарушения в обмяната на билирубина.