Изследване на anti TPO (анти ТПО) - Микрозомални антитела

Тиреоидната пероксидаза (TPO) е ензим, отговорен за производството на хормони на щитовидната жлеза. Той осигурява образуването на активната форма на йод чрез окисляване на йодида за синтеза на трийодтиронин (Т3) и тироксин (тетрайодтиронин, Т4). Синтезът на TPO се регулира от тироид-стимулиращия хормон (TSH). Тиропероксидазата е често срещан антиген – в някои случаи тялото я възприема като чужд агент и образува антитела към нея – антитела срещу микрозомалната тиреопероксидаза (анти-ТПО).

Каква е целта на изследването за TPO антитела?

Анализът за антитела срещу тиреопероксидаза (анти-ТПО) е най-информативният тест за определяне на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

Тестът е препоръчителен за пациенти с признаци на дисфункция на щитовидната жлеза, както и при абнормални стойности на изследването за TSH, FТ4 и FТ3.

За да получите по-пълна картина на състоянието на щитовидната жлеза, можете да направите анализ за антитела срещу TPO заедно с анализ на ТСХ и други хормони на щитовидната жлеза или да направите цялостен Диагностичен пакет – „Изследване на щитовидната жлеза„, което освен хормони включва и антитела срещу тиреоглобулина.

Какво означават резултатите от изследването?

Ако нивото на антителата срещу TPO е в нормалните граници, тогава най-вероятно симптомите на дисфункция на щитовидната жлеза са свързани с друга, неавтоимунна причина. Въпреки това, определен процент от пациентите нямат антитела в началните етапи на заболяването, те могат да се появят по-късно. Поради това лекуващият ви лекар може да назначи повторно изследване след известно време.

Най-често се наблюдава повишено ниво на антитела срещу TPO при пациенти, страдащи от тиреоидит на Хашимото. При това заболяване наличието на високи антитела е около 90% от случаите, което потвърждава автоимунния му произход. Също така, с честота от 60% -80%, антитела се откриват при болестта на Грейвс.

Пациенти с други автоимунни заболявания (като надбъбречна недостатъчност, ревматоиден артрит, диабет тип 1) може да имат антитела срещу тиреопероксидаза. Резултатите от изследването могат да бъдат използвани и от ендокринолозите, когато решават дали да лекуват пациент със субклиничен хипотиреоидизъм.

Приблизително 5% от здравите хора имат антитела срещу тиреопероксидазата. Разпространението на тези антитела е по-високо при жените и има тенденция да се увеличава с възрастта. Наличието на антитела срещу тироидната пероксидаза показва повишен риск от развитие на заболяване на щитовидната жлеза в бъдеще. Пациентите с анти-TPO антитела без видима дисфункция на щитовидната жлеза се нуждаят от редовен скрининг, тъй като е значително по-вероятно да развият заболяване на щитовидната жлеза в бъдеще.