Най-чести полово предавани инфекции

Най-чести полово предавани инфекции са Микоплазми, Уреаплазми и Хламидии

Патогенни бактерии

Условно патогенните за човека бактерии  са от семейство Mycoplasma и Chlamydiaceae , колонизиращи урогениталния тракт. Те принадлежат към род Mycoplasma, род Ureaplasma и род Chlamydia. Клинично значение имат Mycoplasma genitalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum,  Ureaplasma parvum и Chlamydia trachomatis.

Микоплазми, Уреплазми и Хламидии са често срещани полово предавана бактерии, които могат да заразят както мъже, така и жени. Те може да причинят сериозни, трайни увреждания на репродуктивната система на жената, което да затрудни или направи невъзможно забременяване. Към днешна дата PCR анализът е златен стандарт за диагностика на такъв тип инфекции.

Защо и кога се изследва?

В комбинация с други условно патогенни или патогенни микроорганизми, Микоплазмите и Уреаплазмите участват в развитието на различни патологични състояния, включително:

• възпалителни заболявания на тазовите органи
• вагинит
• бактериална вагиноза
• цервицит
• усложнения на бременността
• усложнения в следродовия период
• уретрит
• цистит

Повечето наблюдения предполагат по-честото им откриване при жени в детеродна възраст, при лица с повишена сексуална активност, с повече от един партньор, при възпалителни заболявания на гениталиите и при бременни жени.

Разпространение и устойчивост

При мъжете гениталните микоплазми са отговорни за приблизително 15% –20% от случаите на негонококов уретрит. При жените гениталните микоплазми се асоциират с развитие на бактериална вагиноза и се откриват в 10% –30% от жените с клиничен цервицит. Генитални микоплазми се установяват при до 22% от случаите на възпалителни заболявания на тазовите органи, което демонстрира участието на тези бактерии в развитие на репродуктивни проблеми – инфертилитет, спонтанни аборти, преждевременно раждане, инфекция на новородено.

Гениталните микоплазми са силно неустойчиви във външна среда. Микробиологичната посявка НЕ успява да детектира 40-50% от гинекологичните проби. За Mycoplasma genitalium културата може да отнеме до 6 седмици и само няколко лаборатории в света са в състояние да възстановят клиничните изолати. Следователно, PCR е предпочитаният метод за откриване на генитални микоплазми.

ДНК детекция, чрез PCR (полимеразна верижна реакция)  е бърз и чувствителен метод за анализ на най-чести половио предавани инфекции, като Микоплазми, Уреаплазми и Хламидия