anti- tTG (анти тъканна трансглутаминаза) колич

Начин на вземане: Венозна или капилярнa кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.

Условия за вземане: няма

Анти-tTG (Антитела срещу тъканна трансглутаминаза)

Aнти- tTG са антитела срещу ензима тъканна трансглутаминаза, чиято роля е да метаболизира житни белтъци, съдържащи глиадин. Тези антитела са специфични за болестта цьолеакия / глутенова ентеропатия.

Цьолеакията е болест на тънките черва, с честота 0.1 – 0.5 % сред общата популация, засяга както деца, така и възрастни. Дължи се на непоносимост към глутенови протеини (намиращи се в брашна от ръж, пшеница и други житни растения), която води до хронично възпаление на тънките черва и малабсорбция на хранителни вещества. Проявява се с диария, загуба на тегло, анемия и костни промени. Често се придружават и от Dermatitis herpitiformis.

Болестта се развива при хора със характерно генетично предразположение (HLA-DQ2 и/или HLA-DQ8), но не всички носители на тези гени развиват заболяването. Честотата на болестта е значително по-висока сред здрави роднини на заболелите (5-20 х), селективен IgA- дефицит (10 – 16 х), инсулино-зависим диабет (5-7 х) и болест на щитоведната жлеза ( 4 х).

Автоантителата срещу tTG са имуноглобулини от класовете А и G. По специфични за диагнозата цьолиакия и dermatitis herpitiformis са анти-tTG-IgA, които се срещат при всички болни (100%), но у болните с IgA-имунен дефицит, те няма да се проявят. В тези случаи полезни са анти-tTG-IgG, но те са доста по-рядко срещани (~40%) или антитела срещу деамидиран глиадин (анти-DGP), които са от клас IgG и ще се позитивират и при IgA- дефицитни болни.

Изследването на анти-tTG (IgG+ IgA) е скринингово и цели да идентифицира максимално болните с глутенова ентеропатия.