Албумин (Albumin)

Начин на вземане: Венозна или капилярна кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.

Условия за вземане: Сутрин, на гладно

Албуминът представлява свободен от въглехидрати протеин, който е 55-65% от плазменните белтъци. Синтезира се от черния дроб. Ежедневният синтез е от порядъка на 150-250 mg/kg телесна маса. Молекулната му маса е 66.3 kD. Изграден е изцяло от аминокиселини, няма въглехидратни съставки. Около 2/3 от албумина се намира в кръвта, която циркулира в съдовете (160-240 g), а около 1/3 (80-120 g) – в междуклетъчното пространство. Във вътресъдовото пространство албуминът осигурява онкотичното налягане и е най-важният транспортен белтък, който пренася много неразтворими или трудно разтворими във вода вещества – мастни киселини, аминокиселини, билирубин, хормони, медикаменти.

Концентрацията на серумния албумин се понижава – настъпва хипоалбуминемия при намален синтез (тежко хронично чернодробно заболяване или продължително гладуване); при загуба от излъчване извън организма (нефрозен синдром – през бъбреците, белтък губеща ентеропатия – през червата, при масивна кръвозагуба), поради преминаване на увеличено количество в междуклетъчното пространство (хронични възпалителни заболявания, злокачествени заболявания), неправилно хранене при различни диети и при хронично гладуване, свръховодняване на организма.

Няма болестно повишаване на нивото на серумния албумин. Хипералбуминемия може да бъде установена само при намаляване дела на водата в серума – при дехидратация на организма.

Динамичното проследяване на албумина е необходимо при: хронични гломерулопатии и хронични чернодробни заболявания, при оценка на ефекта от лечението и изграждане на прогнозата. Полуживотът на албумина в серума е 18-19 дни, поради това повторното му изследване е оправдано след 2-3 седмици. Полезно е изследването му при оточен синдром. Оточният синдром настъпва при хипоалбуминемия от порядъка на 27 – 25 g/l.