Глюкоза – 4 кратен профил – Тошкина Медицинска Лаборатория

Начин на вземане: Венозна кръв (Епруветка за серум с гел) или Периферна кръв (Епендорф епруветка с хемолизиращ разтвор 1ml и капилярка към нея 20 µl)

Условия за вземане: Сутрин, на гладно

Глюкоза първа
Глюкоза втора
Глюкоза трета
Глюкоза четвърта

Глюкоза (Glucose, GLU, Кръвна захар)

С понятието кръвна захар се означава съдържанието на глюкоза в кръвта. Глюкозата е главен източник на енергия за тъканите в организма и най-общ показател за състоянието на въглехидратната обмяна. Поддържането на нивото на кръвната захар в определени граници е много важно за правилното функциониране на всички органи и тъкани в човешкия организъм. Докато някои от тях – мастна тъкан, черен дроб, мускулни клетки могат да използват като източник на енергия освен глюкоза и други субстрати (напр. мастни киселини), то за други – червени кръвни клетки, централна нервна система и др. глюкозата е единствен източник на енергия. Клетките на мозъка не могат да синтезират глюкоза нито да я отлагат като резервна форма, поради което е необходимо нейното непрекъснато доставяне с кръвта. Това изисква постоянно ниво на кръвната захар, което не трябва да се понижава при повишено изразходване, нито да се повишава при увеличено доставяне на въглехидрати. Това поддържане нивото на кръвната захар в определени граници се осъществява от централната нервна система и особено нейните висши отдели в кората на главния мозък, от множество хормони, сред които основно място заема инсулина отделян от панкреаса и други фактори. У здрави индивиди стойностите на кръвната захар на гладно са за венозна кръв от 3.8 до 6.1mmol/l, а за капилярна от 3.5 до 5.5mmol/l. Стойностите на кръвната захар се повишават 1-2 часа след приемане на храна. Много на брой са заболяванията, при които кръвната захар може да бъде патологично повишена или понижена. С най-голяма честота и значимост сред тези заболявания е захарния диабет, при който е налице трайно повишение на глюкозата над определените нормални стойности.

Изследване на кръвна захар: Най-често прилагано е изследване на кръвната захар сутрин на гладно (отсяващо изследване при търсене на патологични отклонения). При стойности на кръвната захар около и леко над горната граница на нормата се прилага тест за обременяване с глюкоза (ОГТТ) – изследва се кръвната захар сутрин на гладно, за да се прецени дали стойностите на кръвната захар позволяват теста да бъде проведен. Преди вземането на кръв за кръвна захар, 75 грама глюкоза на прах се разтворя в около 150 мл. вода, чрез внимателно размесване до пълно разтваряне. След това се пристъпва към вземането на кръв на гладно, като епруветката се надписва с часа на вземане на кръвта и се отбелязва 0 минута (т.е на гладно). Пациентът изпива разтворената глюкоза. Глюкозата трябва да бъде изпита в рамките на не повече от 5 мин. (най-добре е да се изпие наведнъж или максимално на 2-3 пъти). Последващото изследване на кръвната захар е на 60-тата и 120-тата минута след изпиване на разтвора. Всяка епруветка се етикира със съответната минута. Изследването се прави по назначение на лекуващия лекар и при искане може да продължи до 180 и/или 240 мин. (3-4час след изпиването на глюкозата) Чрез този тест се оценява възможността на панкреаса, при натоварване на организма с въглехидрати да отговори с адеквана секреция на инсулин, който да доведе нивата на кръвната захар до нормални стойности. Респективно с този тест се дава отговор на въпроса: има или няма захарен диабет в онези случаи, при които стойностите на кръвната захар са гранични и не са категорично високи, така че само по изследваната захар на гладно не може да се постави диагнозата. При болни със захарен диабет за оценка на провежданото лечение: било то само диета или диета в съчетание с медикаменти – таблетки или инсулин , се провежда кръвно-захарен профил (КЗП). Изследва се кръвната захар в различни часове на деня, указани от лекар, така че при някои от измерванията кръвната захар да е на гладно, а при други след хранене. По стойностите се съди за метаболитната компенсация на диабета, т.е. достигнати ли са онези прицелни стойности на кръвната захар, при които рискът от усложнения на захарния диабет е сведен до минимум.

Под кръвно-захарен профил се разбира многократно измерване на кръвната захар в определени часове на деня – в амбулаторни условия 3 или 4 – кратно, а в болнични условия – през 3 часа. Когато липсват указани часове за провеждане на КЗП от лекуващия лекар, то трябва да се спазва следното правило: Сутрин на гладно (8 часа ) и поне една от следващите стойности да е 2 часа след хранене (т.нар. постпрандиална кръвна захар). Пример: – 8 часа – сутрешна кръвна захар на гладно ⇒ закуска 9:30 – 10:00 часа – 12 часа – кръвна захар 2 часа след хранене ⇒ обяд 12:30 – 13:00 часа – 16-17 часа – кръвна захар преди хранене (след около 3 – часов интервал без прием на храна)